Светът не е за двама!
Забравих вече как се разминавам
със много хора по тесен тротоар.
Забравих как хора троснато се поздравяват
с най-различен репертоар,
за туй, че някой някому се пречкал....
На дневен ред ми е това, което виждам,
да го сравня с кой как го е видял.
Кой как го е усетил!
Кой как го е разбрал!
И, мъка ми е! И е болно
от това общество недоволно.
Как няма дума благодарна!
Как душата си в портфейл притиска!
Как всеки всекиму е длъжен,
а дългът е вечно неплатен!
О, българино, вечно гневен,
като тинейджър незадоволен!
Кога най-после ще пораснеш?
Кога сам себе си ще осъзнаеш?
Като родител! Като семеен глава!
Кога ще се научиш на това?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Ангелова Всички права запазени
