Светът пулсира в нощите

Зараснаха следите ни по росната трева,
където листи рони кленът в есенна мъгла.
И всяка строфа, литнала край тихата вода,
напомня ни за времето на нашта свобода.

А спирахме се с тебе, морни, често тука,
сред призрачен вълшебен езерен покой,
ти тръгна с мислите навъсени безброй,
потънах аз в унилата си прашна скука.

И в слънцето се удрям и се блъскам,
без да получа светлина от рая.
И слабост чувствам, как ранявам, зная,
а пламъче в несгодите ми съска.

Повярвай, до сълзи те обичам още,
освободена от всички жестокости.
С очите си последвал си посоките
и с пулса на света раздипляй нощите!

11.09

"Я люблю тебя до слез" А. Серов