Поезията много ли ви свети?
Тогава тъмни очила сложете...
Светът убива своите Поети,
за да им кичи гробовете с цвете...
Светът убива своите Поети,
а после с ореол ги увенчава...
Излишно е. Родените да светят
са надживели суета и слава...
Светът убива своите Поети,
а после със салюти ги изпраща...
Излишно е. Родените да светят
с безсмъртие живота земен плащат.
Светът убива своите Поети...
Дубарова и Фотев, и Есенин...
Безскрупулно. Брутално. И нелепо...
Все някога ще стигне и до мене.
Светът убива своите Поети...
Цинично. Прозаично. Безсърдечно...
Но всеки стих е стълба към Небето.
Поет ли е - осъден е! На Вечност!
© Гълъбина Митева Все права защищены