29 мар. 2012 г., 19:48

Светът в мен крещи

483 0 0

Светът в мен крещи

 

Светът в мен крещи, когато

всичко се превръща в нощ и небе,

когато прозорците светнат изведнъж,

когато звездите с блясък горят.

Мисълта ми непокорна идва като потрепване,

като размишление, като вярност на този живот

обичан и лош,

за да свети вечер в душата ми.

 

И тогава светът в мене крещи

с болка и радост, с колко вини,

само звездите с блясъка чист

светят в мен като успокоение.

Светът живей неспокоен в мен,

но не мълчи,

като буря ме грабва, лети,

а аз капките му отровни издишам.

 

Зная, нощта е точната ми спирка

на моето нощно пътуване.

Животът ми познат с разбиране

пак се люшка в душата ми като успокоение.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....