Светът в мен крещи

Светът в мен крещи, когато

всичко се превръща в нощ и небе,

когато прозорците светнат изведнъж,

когато звездите с блясък горят.

Мисълта ми непокорна идва като потрепване,

като размишление, като вярност на този живот

обичан и лош,

за да свети вечер в душата ми.

И тогава светът в мене крещи

с болка и радост, с колко вини,

само звездите с блясъка чист

светят в мен като успокоение.

Светът живей неспокоен в мен,

но не мълчи,

като буря ме грабва, лети,

а аз капките му отровни издишам.

Зная, нощта е точната ми спирка

на моето нощно пътуване.

Животът ми познат с разбиране

пак се люшка в душата ми като успокоение.