29 mar 2012, 19:48

Светът в мен крещи

  Poesía » Otra
481 0 0

Светът в мен крещи

 

Светът в мен крещи, когато

всичко се превръща в нощ и небе,

когато прозорците светнат изведнъж,

когато звездите с блясък горят.

Мисълта ми непокорна идва като потрепване,

като размишление, като вярност на този живот

обичан и лош,

за да свети вечер в душата ми.

 

И тогава светът в мене крещи

с болка и радост, с колко вини,

само звездите с блясъка чист

светят в мен като успокоение.

Светът живей неспокоен в мен,

но не мълчи,

като буря ме грабва, лети,

а аз капките му отровни издишам.

 

Зная, нощта е точната ми спирка

на моето нощно пътуване.

Животът ми познат с разбиране

пак се люшка в душата ми като успокоение.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...