patenceto (Надя Георгиева)
185 614
7 сент. 2006 г., 19:36

Свикнах без теб 

  Поэзия
738 0 5
Ето ме!!!
Аз се върнах!
А, ти очакваше да те потърся.
Но днес съм друга -
на миналото пише твойто име,
но бъдещето ми не те познава.
Не задавай въпроси!
Отдавна вече и ти
трябваше да си ме забравил,
…..защото…..
Ти си този,
който никога не ме обикна,
но аз без тебе – вече свикнах.
Ти си този,
за когото душата си давах,
но вече всичко свързано с теб -
ЗАБРАВИХ!!!
Повярвай….
невъзможно е пак да те обичам,
за мене не значиш нищо,
мога с ръка на сърцето,
ако искаш да се вричам.

25.08.2006г.

© Надя Георгиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Браво 6так
  • Целият стих ми хареса, само тая стандартна рима ме дразни:"...обичам - вричам".Поздравявам те за силата да свикнеш без него...
  • "на миналото пише твойто име,
    но бъдещето ми не те познава..."
    Животът продължава и заличава раните от несподелената любов.Гледай гордо напред и обърни внимание на новите предизвикателства, които ти предлага!Ти знаеш какво имам предвид

    Поздрав за стиха
  • Благодаря ти Веси!
    На мен пък точно тази част ми е най - любимата. Просто е абсолютна 100%ва истина.
  • Има сила стихът ти,Наде...
    Но това бих го преработила:
    /Ти си този,
    който никога не ме обикна,
    но аз без тебе – вече свикнах.
    Ти си този,
    за когото душата си давах,
    но вече всичко свързано с теб -
    ЗАБРАВИХ/
    Поздравления!
Предложения
: ??:??