Sep 7, 2006, 7:36 PM

Свикнах без теб

Poetry

909 0 5

Ето ме!!!
Аз се върнах!
А, ти очакваше да те потърся.
Но днес съм друга -
на миналото пише твойто име,
но бъдещето ми не те познава.
Не задавай въпроси!
Отдавна вече и ти
трябваше да си ме забравил,
…..защото…..
Ти си този,
който никога не ме обикна,
но аз без тебе – вече свикнах.
Ти си този,
за когото душата си давах,
но вече всичко свързано с теб -
ЗАБРАВИХ!!!
Повярвай….
невъзможно е пак да те обичам,
за мене не значиш нищо,
мога с ръка на сърцето,
ако искаш да се вричам.

25.08.2006г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Here_Without_You (Яна)

Браво 6так

2007-05-13T17:14:08+03:00
ria (Гергана Иванова)

Целият стих ми хареса, само тая стандартна рима ме дразни:"...обичам - вричам".Поздравявам те за силата да свикнеш без него...

2006-09-08T09:41:46+03:00
sweet_dream`s (Мария Амбова)

"на миналото пише твойто име,
но бъдещето ми не те познава..."
Животът продължава и заличава раните от несподелената любов.Гледай гордо напред и обърни внимание на новите предизвикателства, които ти предлага!Ти знаеш какво имам предвид

Поздрав за стиха

2006-09-08T00:50:39+03:00
patenceto (Надя Георгиева)

Благодаря ти Веси!
На мен пък точно тази част ми е най - любимата. Просто е абсолютна 100%ва истина.

2006-09-07T20:59:34+03:00
vesi-lina (Веска Алексиева)

Има сила стихът ти,Наде...
Но това бих го преработила:
/Ти си този,
който никога не ме обикна,
но аз без тебе – вече свикнах.
Ти си този,
за когото душата си давах,
но вече всичко свързано с теб -
ЗАБРАВИХ/
Поздравления!

2006-09-07T19:47:29+03:00