6 июл. 2011 г., 23:10

Свикнах с нея

1.1K 0 2

Няма вече да те питам бил ли си с нея,

защото всеки път, когато отговориш,

имам чувството, че ще полудея.

Вярвам всеки път, щом кажеш,

че тя не те вълнува,

но не се замисляш трябва ли да лъжеш

и дали си струва.

Свикнах с нея да ме сравняваш,

но не ми е ясно защо изпитваш

нужда да ме нараняваш.

Поне страданието ми спести

да я гледам в очите

и в мига, щом потекат моите сълзи,

тя да ми се смее нагло на сълзите.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Полина Петкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....