Няма вече да те питам бил ли си с нея,
защото всеки път, когато отговориш,
имам чувството, че ще полудея.
Вярвам всеки път, щом кажеш,
че тя не те вълнува,
но не се замисляш трябва ли да лъжеш
и дали си струва.
Свикнах с нея да ме сравняваш,
но не ми е ясно защо изпитваш
нужда да ме нараняваш.
Поне страданието ми спести
да я гледам в очите
и в мига, щом потекат моите сълзи,
тя да ми се смее нагло на сълзите.
© Полина Петкова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
