Няма вече да те питам бил ли си с нея,
защото всеки път, когато отговориш,
имам чувството, че ще полудея.
Вярвам всеки път, щом кажеш,
че тя не те вълнува,
но не се замисляш трябва ли да лъжеш
и дали си струва.
Свикнах с нея да ме сравняваш,
но не ми е ясно защо изпитваш
нужда да ме нараняваш.
Поне страданието ми спести
да я гледам в очите
и в мига, щом потекат моите сълзи,
тя да ми се смее нагло на сълзите.
© Полина Петкова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
