Няма вече да те питам бил ли си с нея,
защото всеки път, когато отговориш,
имам чувството, че ще полудея.
Вярвам всеки път, щом кажеш,
че тя не те вълнува,
но не се замисляш трябва ли да лъжеш
и дали си струва.
Свикнах с нея да ме сравняваш,
но не ми е ясно защо изпитваш
нужда да ме нараняваш.
Поне страданието ми спести
да я гледам в очите
и в мига, щом потекат моите сълзи,
тя да ми се смее нагло на сълзите.
© Полина Петкова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
