Свикнал

Поэзия

1.1K 0 8

И устните ти някак са различни,

и погледът ти нежен е унил...

налегнаха те грижи прозаични

и май забрави ти какъв си бил.

Забрави слънцето в косите ми,

забрави трескавите ми очи...

забрави огънят, пламтящ в целувките,

забрави, че щастливи сме били.

Омръзнах ли ти? Или просто свикна с мен...

като с удобна стара дреха -

не ти харесва, както в първия й ден,

но още топла е... удобна, мека...

Така да е. Ще го приема някак. Нека!

От твоя страст до днес

ще се превърна с утрото в утеха!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ivelina90 (Ивелина Емилова)

Прекрасно!

2010-01-13T17:01:50+02:00
longin (Любомир Деничин)

БЛЯГАДЯРЯ ТИ ВИКИ!!!

2010-01-13T12:04:03+02:00
ivanleko91 (Ангел Колев)

Така е, Вики, свикваме..а не трябва да го правим!
Може пък и да се научим...да обичаме...и тези, които сигурно ни обичат!
Поздрави!

2009-12-21T23:03:29+02:00
viktoar (Виктория Стоянова)

Честно казано, идеята е изтъркана, но удобна, също като въпросната дреха...
Послението, което звучи тук е по-скоро да успеем да останем неоходими, дори и да трябва да заменим страстта за спокойствие... защото любовта се изразява в умението да бъдеш нужен. Другото, колкото и вдъхновяващо да изглежда, е мимолетно.

2009-12-21T21:32:01+02:00
veesii70 (Веселка Стойнева)

"Омръзнах ли ти? Или просто свикна с мен...

като с удобна стара дреха "

Много точно казано!!!

Колкото и да ни се иска не трябва да позволяваме да свикват с нас,защото така ставаме "удобна стара дреха"...

Поздарви за идеята и стиха!!!

2009-12-21T21:23:09+02:00