Свикнал
И устните ти някак са различни,
и погледът ти нежен е унил...
налегнаха те грижи прозаични
и май забрави ти какъв си бил.
Забрави слънцето в косите ми,
забрави трескавите ми очи...
забрави огънят, пламтящ в целувките,
забрави, че щастливи сме били.
Омръзнах ли ти? Или просто свикна с мен...
като с удобна стара дреха -
не ти харесва, както в първия й ден,
но още топла е... удобна, мека...
Така да е. Ще го приема някак. Нека!
От твоя страст до днес
ще се превърна с утрото в утеха!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктория Стоянова Всички права запазени
