Свикнала съм

Бъди спокоен! Продължи напред - аз вече свикнала съм... Бъди спокоен - всичко е наред! Аз тъй отдавна свикнала съм... Да съм харесвана от любопитство  и да привличам все нездрав и крехък интерес; да влагам много чувства, сили                                                       без прогрес... Да, вярвай ми, че постепенно                                                    свикнала съм... Да съм обичана, но не така                                                  и не чак толкова - и към това със времето                                          привикнала съм... И да прощавам, и да преглъщам болката - и със това, оказва се,                              отдавна вече свикнала съм... Как често още преди да се срещнем                              и вече казваме си "Сбогом!" - Познат ми е тоз ужас във очите,                               туй неудобство, таз тревога. Като оставим настрана, че аз съм странна птица, а пък и факта, че съвсем не съм неустоима хубавица, не всеки склонен е да бори предразсъдъци и страхове и да опровергава "истините",                                насаждани във умовете с векове. И как могла бих да те укоря                              или да бъда спрямо тебе злобна? Напротив - лесно бе за мен и да простя,                                                               и да привикна, защото неведнъж самата аз била съм неспособна на засвидетелстваната към мене обич да откликна. Затуй престанах да се питам: "Не съм ли вече мъничко по-извисена, по-добра? Не ще ли някой припознае в мене Любовта?" За един да бъда твърде сложна, за друг пък простовата,                 за трети - невъзможна - със всичко туй до болка вече                                              свикнала съм... И да започвам пак и пак отново отначало, тъй сякаш нищо в мен                          не е кървяло и не е горчало... И да обичам пак с отворено сърце, като че ли за първи път обичам                                               и обикнала съм - да, и със това отдавна вече                                               свикнала съм... Благодаря за всичко и прости! Помни ме със добро,                       но не, не ме мисли! А пък сега върви!... И нека Бог да те дари с това, което тук у мене не откри! След всяка истинска Любов                                     душата ти остава облагородена, когато си обичал ти човек достоен,          па макар и Любовта да е останала несподелена. И тъй, по-силна и по-мъдра, по-благородна, по-смирена и любяща, по-свободна,                  по-осъзната и духовно по-богата ме оставя всяка следваща Любов в отплата, защото...       да се самосъжалявам                      нейде там по пътя аз отвикнах и                                                                   отвикнала съм, но пък да вярвам в Любовта                  и да я търся и очаквам,                          и да се уча да обичам истински аз изначално,                         непоправимо                                               и несъкрушимо                                                                         свикнала съм!   11.05.2024 г.                                                        Ма Ро Ка гр.Хасково