20.06.2025 г., 12:28

Свикнала съм

245 0 0
Бъди спокоен! Продължи напред - аз вече свикнала съм... Бъди спокоен - всичко е наред! Аз тъй отдавна свикнала съм... Да съм харесвана от любопитство  и да привличам все нездрав и крехък интерес; да влагам много чувства, сили                                                       без прогрес... Да, вярвай ми, че постепенно                                                    свикнала съм... Да съм обичана, но не така                                                  и не чак толкова - и към това със времето                                          привикнала съм... И да прощавам, и да преглъщам болката - и със това, оказва се,                              отдавна вече свикнала съм... Как често още преди да се срещнем                              и вече казваме си "Сбогом!" - Познат ми е тоз ужас във очите,                               туй неудобство, таз тревога. Като оставим настрана, че аз съм странна птица, а пък и факта, че съвсем не съм неустоима хубавица, не всеки склонен е да бори предразсъдъци и страхове и да опровергава "истините",                                насаждани във умовете с векове. И как могла бих да те укоря                              или да бъда спрямо тебе злобна? Напротив - лесно бе за мен и да простя,                                                               и да привикна, защото неведнъж самата аз била съм неспособна на засвидетелстваната към мене обич да откликна. Затуй престанах да се питам: "Не съм ли вече мъничко по-извисена, по-добра? Не ще ли някой припознае в мене Любовта?" За един да бъда твърде сложна, за друг пък простовата,                 за трети - невъзможна - със всичко туй до болка вече                                              свикнала съм... И да започвам пак и пак отново отначало, тъй сякаш нищо в мен                          не е кървяло и не е горчало... И да обичам пак с отворено сърце, като че ли за първи път обичам                                               и обикнала съм - да, и със това отдавна вече                                               свикнала съм... Благодаря за всичко и прости! Помни ме със добро,                       но не, не ме мисли! А пък сега върви!... И нека Бог да те дари с това, което тук у мене не откри! След всяка истинска Любов                                     душата ти остава облагородена, когато си обичал ти човек достоен,          па макар и Любовта да е останала несподелена. И тъй, по-силна и по-мъдра, по-благородна, по-смирена и любяща, по-свободна,                  по-осъзната и духовно по-богата ме оставя всяка следваща Любов в отплата, защото...       да се самосъжалявам                      нейде там по пътя аз отвикнах и                                                                   отвикнала съм, но пък да вярвам в Любовта                  и да я търся и очаквам,                          и да се уча да обичам истински аз изначално,                         непоправимо                                               и несъкрушимо                                                                         свикнала съм!   11.05.2024 г.                                                        Ма Ро Ка гр.Хасково

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марчела Камала Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...