Свила лято под крилото
Не умирай във мен, мое лято бакърено,
остани, още малко поне да посветиш.
Аз ще дойда при теб и с другарско хортуване
ще се правиме заедно на страшни поети…
Ще рисуваме думи по облачна плът,
ще плетем от лъчите ти кошници.
Остани, мое лято, остани в моя сън,
с кукуригане стават кокошките.
Ти протегна ръка, лятна длан слънчогледена,
и се сви, разболяно от есен.
Хайде давай, тръгни, аз ще хукна след теб
и ще пея, ще пея унесена.
Мое лято, край мен се разбиват вълни
и надежди, мечти се разбиват.
Ти не тръгвай поне, нека спре да вали,
имам нужда от две керемиди.
Но е тежка и зла тази есен прошарена
и изтръгва от тебе живота.
Мое лято, ела, като птица със страст
ще те свия при мен, под крилото.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Илиева Все права защищены
