Не умирай във мен, мое лято бакърено,
остани, още малко поне да посветиш.
Аз ще дойда при теб и с другарско хортуване
ще се правиме заедно на страшни поети…
Ще рисуваме думи по облачна плът,
ще плетем от лъчите ти кошници.
Остани, мое лято, остани в моя сън,
с кукуригане стават кокошките.
Ти протегна ръка, лятна длан слънчогледена,
и се сви, разболяно от есен.
Хайде давай, тръгни, аз ще хукна след теб
и ще пея, ще пея унесена. ...