13 сент. 2017 г., 22:04

Свински подвизи

1K 1 9

Автор: Генка Богданова

 

Напи се Прасето ни с вино червено,

пияно забрави, че прасе е родено.

Огледа се в калната локва под бора -

видя се единствен стопанин  на двора.

Подгони  телето, напсува Патока,

опита в колата да впрегне Жабока.

Нагизди се с шапка една от простора,

перо си отскубна от патката Дора.

Със зурла засмяна ухажва Писана,

дори  серенада любовна подхвана.

Реши да поиска развод от Свинята,

че била дебела и грозна в главата,

че раждала слаби и прости прасета,

че била все кална и много проклета…

Накрая, видя му се тесен и двора

и без да му мисли прескочи стобора,

със подвизи славни света да омае,

с геройства  нечути Писана да смае.

И както бе тръгнало слава да търси

внезапно край блатото то се изтърси.

Наведе се жадно вода да отпие,

а в блатото гледа зверище се крие.

- Излизай, страхливец, водата е моя!

Излизай да почнем със тебе двубоя!

Дърпаш се, значи? Хайде, дръж се тогава!

И там ще те смажа за почест и слава!

И право в средата на тинята гъста

се хвърли в атака Прасето чевръсто.

Избълбука лениво блатото само

и лакомо глътна Прасето пияно.

 

Прасе пияно в човека се крие,

щом често, без мярка алкохол пие.

 

                             

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Генка Богданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря и на вас, Борко, Пепи! Прав си, Борко, крие се докато съвсем се напие, а тогава стой, че гледай свинщини и простотии!
  • "Прасе пияно в човека се крие,

    щом често, без мярка алкохол пие."

    Не съм съгласен! Смятам че точно тогава се показва, през останалото време се крие Поздрави за стиха!
  • Прекрасно е, Гени! Поздравления!
  • Благодаря ви, Лидия, Марги, Дочка !
    Да не ви е на главата такова чудо, момичета!
  • Много е хубаво!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...