3 мар. 2018 г., 20:07

Свобода

528 1 2

Свободата дойде! И не чакаше думи!
Възмъжа! Отлежа! Във безброй вековѐ.
Светлина ли изгря `в времената ни луди?
По земя, напоила порой вратовѐ…

Свободата дойде! И не пита къде е!
Затанцува, обяздила времето с чар.
Красота на дете! Ето Пирина пее –
и докосва без длани сърце на жътвар.

Свободата дойде… И целуна чедата…
И на Шипка е тихо… Хаотичен покой…
И мълвят ветрове… И летят знамената…
За честта на страната… Елегичен герой…


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Драганов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря Ви! Желая Ви да бъдете все по-вдъхновена.
  • Достойно стихотворение посветено на свободата! Поздравления, Митко! Ставаш все по-силен, възхищавам ти се!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....