(закачка)
Синове на копторите,
дъщери на града,
ах, какво ми говорите:
свобода, свобода...
Ах, какво ми повтаряте
тези празни слова!
Клопките са си старите,
само нов е лова.
Най-различни затворите.
И каква свобода?
Свобода от природата?
Свобода от глада?
Свободата – мечта ни е!
Но от всички е, май,
по-свободен пияният.
А пък мъртвият – най.
Не е вярно, разбира се!
Казвам го на шега.
Хич недей да умирате!
Ха наздраве. Сега.
© Райчо Русев Все права защищены