28 мая 2010 г., 22:22

Свободно падане

598 0 1

Свободно падане

Каквото и да правя, все е грешка.
Не помня вече верен ход.
И като стара, развалена въртележка,
въртя се в кръг... Какъв живот!

Съдбата тихичко си ме нарочи.
И не че е от женски род,
но все пътеки странни сочи,
до забранения от господ плод.

Изкуството - "свободно падане",
усъвършенствах в занаят.
А гравитацията задължително,
във постоянен спътник, брат.

След всяко следващо пропадане,
си казвах - Вече няма накъде!
През всичките етажи адови
преминах, без това да спре.


То вече няма за кога да спирам.
Обърнал гръб на всеки рай,
в посока вярна се превръщам
едва... от другия ù край.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сони Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ми хареса-"в посока вярна се превръщам едва...от другия й край.Браво.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...