29 мая 2007 г., 22:22

Свят

874 0 7
 

Аз зная - има Измерение

където няма Разстояния,



където Времето заспива

върху ръката на Живота,



където Пролет, Лято, Зима

се сливат в Есен пъстроцветна



и Ноемврийски звездопади

във мислите изливат Шепот,



където Книгите остават

отворени, недоразбрани,



където Думите умират

върху Целувки зажаднели,



където Никой няма нужда

за Нищо да се оправдава,



където Обичта се ражда

и не потъва във Забрава,



където всичко има Смисъл,

защото в Смисъла живее...




Където искам да отидем

и Нищо няма да си вземем...

                                                                   

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радостина Марчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...