29 may 2007, 22:22

Свят

  Poesía
868 0 7
 

Аз зная - има Измерение

където няма Разстояния,



където Времето заспива

върху ръката на Живота,



където Пролет, Лято, Зима

се сливат в Есен пъстроцветна



и Ноемврийски звездопади

във мислите изливат Шепот,



където Книгите остават

отворени, недоразбрани,



където Думите умират

върху Целувки зажаднели,



където Никой няма нужда

за Нищо да се оправдава,



където Обичта се ражда

и не потъва във Забрава,



където всичко има Смисъл,

защото в Смисъла живее...




Където искам да отидем

и Нищо няма да си вземем...

                                                                   

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радостина Марчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...