26 янв. 2012 г., 11:07

Свят отровен

557 1 4

Свят отровен

 

Като юмрук

сърцето  се е свило!...

И удря по 

килийната врата...

Човекът търси 

с сетни сили

изправените

 колена.

 

Отровен е Светът

с човешка злоба.

Изкачва стръмни

стъпала...

Напразно търсим

равенство до гроба

и 

несъществуващата 

Свобода!

 

Защо сме толкоз завистливи?!

Един-друг все не се търпим!

При чужда мъка сме щастливи...

С очи във чуждото не спим!...

 

Защо на Бога

не се молим?!

И молим ли се, е

за мъст!

С Морала ние

често спорим,

на детството

щом сложим кръст!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Някой може би ще си помисли, че съм безкрайно черноглед и че искам и другите да гледат с моите очи.Не е така, от всички тези констатации и мен съцето ме боли.Радвам се, че и вие сте съгласни и споделяте тази болка с мен.
  • Споделям гледната точка!

  • "Защо сме толкоз завистливи?!

    Един-друг все не се търпим!

    При чужда мъка сме щастливи...

    С очи във чуждото не спим!..."

    За жалост самата истина!Поздрав за граждански изразената позиция Христо!





  • Тъжна истина! Харесва ми!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...