26.01.2012 г., 11:07

Свят отровен

555 1 4

Свят отровен

 

Като юмрук

сърцето  се е свило!...

И удря по 

килийната врата...

Човекът търси 

с сетни сили

изправените

 колена.

 

Отровен е Светът

с човешка злоба.

Изкачва стръмни

стъпала...

Напразно търсим

равенство до гроба

и 

несъществуващата 

Свобода!

 

Защо сме толкоз завистливи?!

Един-друг все не се търпим!

При чужда мъка сме щастливи...

С очи във чуждото не спим!...

 

Защо на Бога

не се молим?!

И молим ли се, е

за мъст!

С Морала ние

често спорим,

на детството

щом сложим кръст!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Някой може би ще си помисли, че съм безкрайно черноглед и че искам и другите да гледат с моите очи.Не е така, от всички тези констатации и мен съцето ме боли.Радвам се, че и вие сте съгласни и споделяте тази болка с мен.
  • Споделям гледната точка!

  • "Защо сме толкоз завистливи?!

    Един-друг все не се търпим!

    При чужда мъка сме щастливи...

    С очи във чуждото не спим!..."

    За жалост самата истина!Поздрав за граждански изразената позиция Христо!





  • Тъжна истина! Харесва ми!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....