Свят отровен
Като юмрук
сърцето се е свило!...
И удря по
килийната врата...
Човекът търси
с сетни сили
изправените
колена.
Отровен е Светът
с човешка злоба.
Изкачва стръмни
стъпала...
Напразно търсим
равенство до гроба
и
несъществуващата
Свобода!
Защо сме толкоз завистливи?!
Един-друг все не се търпим!
При чужда мъка сме щастливи...
С очи във чуждото не спим!...
Защо на Бога
не се молим?!
И молим ли се, е
за мъст!
С Морала ние
често спорим,
на детството
щом сложим кръст!...
© Христо Славов Всички права запазени