Jan 26, 2012, 11:07 AM

Свят отровен

  Poetry » Civic
556 1 4

Свят отровен

 

Като юмрук

сърцето  се е свило!...

И удря по 

килийната врата...

Човекът търси 

с сетни сили

изправените

 колена.

 

Отровен е Светът

с човешка злоба.

Изкачва стръмни

стъпала...

Напразно търсим

равенство до гроба

и 

несъществуващата 

Свобода!

 

Защо сме толкоз завистливи?!

Един-друг все не се търпим!

При чужда мъка сме щастливи...

С очи във чуждото не спим!...

 

Защо на Бога

не се молим?!

И молим ли се, е

за мъст!

С Морала ние

често спорим,

на детството

щом сложим кръст!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Някой може би ще си помисли, че съм безкрайно черноглед и че искам и другите да гледат с моите очи.Не е така, от всички тези констатации и мен съцето ме боли.Радвам се, че и вие сте съгласни и споделяте тази болка с мен.
  • Споделям гледната точка!

  • "Защо сме толкоз завистливи?!

    Един-друг все не се търпим!

    При чужда мъка сме щастливи...

    С очи във чуждото не спим!..."

    За жалост самата истина!Поздрав за граждански изразената позиция Христо!





  • Тъжна истина! Харесва ми!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....