Jan 26, 2012, 11:07 AM

Свят отровен 

  Poetry » Civilian
383 1 4

Свят отровен

 

Като юмрук

сърцето  се е свило!...

И удря по 

килийната врата...

Човекът търси 

с сетни сили

изправените

 колена.

 

Отровен е Светът

с човешка злоба.

Изкачва стръмни

стъпала...

Напразно търсим

равенство до гроба

и 

несъществуващата 

Свобода!

 

Защо сме толкоз завистливи?!

Един-друг все не се търпим!

При чужда мъка сме щастливи...

С очи във чуждото не спим!...

 

Защо на Бога

не се молим?!

И молим ли се, е

за мъст!

С Морала ние

често спорим,

на детството

щом сложим кръст!...

© Христо Славов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Някой може би ще си помисли, че съм безкрайно черноглед и че искам и другите да гледат с моите очи.Не е така, от всички тези констатации и мен съцето ме боли.Радвам се, че и вие сте съгласни и споделяте тази болка с мен.
  • Споделям гледната точка!

  • "Защо сме толкоз завистливи?!

    Един-друг все не се търпим!

    При чужда мъка сме щастливи...

    С очи във чуждото не спим!..."

    За жалост самата истина!Поздрав за граждански изразената позиция Христо!





  • Тъжна истина! Харесва ми!
Random works
: ??:??