5 янв. 2018 г., 19:19

Свят за двама

594 0 2

 

Споменът ме връща до пейката за двама,

потъвам в твоя поглед,

изгубвам се в прегъдката ти,

водиш ме към очакваната радост.

Горещите ти длани стопяват болката.

Вървя към непозната за мене ласка.

Снагата тръпне и всяка фибричка копнее

за ласките, за нежността, обгърнала душата.

И всичко се повтаря в миг.

Целувките внасят огън в сърцето

и пак, и пак тръпна в страст.

Докосване равно на стихия

и буря в сърцето вилнее.

Ритъмът на сърцето в галоп.

Пътуване и о, прелест,

сведена глава на силно рамо,

целувка за очите и полет над света

на крилете на любовта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йонка Янкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...