24 авг. 2011 г., 11:36

Свят за двама

1.9K 0 29

С в я т   з а   д в а м а

 

Питаш : как тъй светът ни се срутва, 
кой ли в него  се вмъква.
Сам се рони - в ранени минути,
не е радост, а мъка.

 

Заприличах на кариатида,

сам-сама ли го нося?

Ще се пусна и ще си отида.

Аз съм жива, все още.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цонка Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря най-сърдечно, Седем!За прочита, коментара, за присъствието ти на моята страничка!Хубава седмица на теб и на всички,които ме посетят през следващите дни!
  • Благодаря за преживяното!
  • Три удивителни!Които мога да приема и като поздрав от далечния Мюнхен.Бях там преди две години, в първите дни на септември, видя ми се много студено и мрачно за сезона.Дано на теб да ти е топло и светло
    в Мюнхен!
  • Много обичам гости!!!Благодаря, Ивон, радвам се, че хареса!И на теб, Ивайло, за "чадърчето"!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...