(и ша въ молъм, ни мъ бъркъйтъ със зоофилкъ)
буля Гицка
Съ младу "кончи" нескъ имъх срещъ.
Идно таковъ - с гривъ нъ вълни,
учити му мъ стрелкъхъ гурещу
кът нищу щеши дъ мъ изгури.
Гръбнак изправилу - нъл враня коня,
с упашкъ кът фунтанчиту прид Ен Ди Къ.
С купитциту ръкътъ ми пуднеси
към джуки с арумат, май на синО.
Пък миглити му... майку милъ,
рисни - тъй черни, гачи ут кумин,
зъбИти - бисери, цалуфкътъ му, ох
нъ вкус гурчиву-сладкъ, същ пилИн.
УпИ мъ туй "жрибче", тъка гурещу,
тъ дажи в ден привърна нощити зъ мен.
Ой, Божке, дай ми времи йощи
съ "кончи" дъ лудувъм 'секи ден.
Лунатъ съ й ублещилъ в нибету.
Дъли зъ туй зъвиръ ми кръвтъ?
Ма знайти, 'ора, дету спити
кът пущурейъ с негу, немъ дъ със спръ.
© Петя Кръстева Все права защищены