Сянка

27 янв. 2011 г., 22:55

Поэзия

408 0 2

Опустошителна е моята любов.
Тлей в огньовите.
Луцифер ще бъде моето име,
а ти изгнаник в една от моите килии.
Аз умея с очи да пронизвам,
дъха ти да спирам.
Аз мога с целувки живота от теб да изцедя.
Кожата ми е от лед. Докосни и изгори.
Парадоксално, нали?
Много герои пробваха се да покорят сърцето ми,
но разбягаха се. Силните умират.
Положи ръка на сърцето ми за последно .
Убеди се сам - то не тупти.
Разкъсай всяка дреха и провери .
Отдолу лед, а не тяло стои.
Какво съм ли? Мъртва душа.
Сянка на отминали мечти.

Сянка

Свързани произведения

Комментарии

Предложения