27 янв. 2011 г., 22:55

Сянка

522 0 2

Опустошителна е моята любов.
Тлей в огньовите.
Луцифер ще бъде моето име,
а ти изгнаник в една от моите килии.
Аз умея с очи да пронизвам,
дъха ти да спирам. 
Аз мога с целувки живота от теб да изцедя.
Кожата ми е от лед. Докосни и изгори.
Парадоксално, нали?
Много герои пробваха се да покорят сърцето ми,
но разбягаха се. Силните умират. 
Положи ръка на сърцето ми за последно .
Убеди се сам - то не тупти.
Разкъсай всяка дреха и провери .
Отдолу лед, а не тяло стои.
Какво съм ли?  Мъртва душа.
Сянка на отминали мечти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Апокалиптикс А Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...