vega666 (Младен Мисана)
1671 14302
8 авг. 2015 г., 20:56  

Сянка под слънцето 

  Поэзия » Философская
2131 2 23

 

Виждам, горещите факли на дните минават над мене.
Те си играят със моята просеща сянка

и я подхвърлят в пламтящи, стотици самотни видения,
ту ослепяла в стените на мрака след туй я запращат.

Както животът, под сводове ниски затворен,
бавно усеща теглото във своите вени,
без съпротива навежда челото покорно -
търси в очакване нещо последно да вземе.

Но след съня, който с първия утринен лъч опустява,
тихо преследван от краткия бяг на очите,
искам да вярвам, че нещо от мен ще остане,
след като стихне камбанният звън-победител.

Вярвам в съдбата, която отново дарява.
И в светлините, завърнати чак до небето.
И до последния залез във слънцето огнено вярвам.
И в невъзможното, станало шепа пръст в него.

© Младен Мисана Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Последните редове Младен...Те са истински и прекрасни!
  • Благодаря на всички, които бяха до мен!
  • Не бих казал че има аритмия. Някои стихове стартират с три поредни анакрузи. Това е трибрахий, нещо нормално за трисричните стъпки. Все едно да срещнем пирихий в ямбичен стих. Има разлика в размера на първи, трети, пети, девети и петнайсти стих. Те са с по шест стъпки. Останалите са в петостъпен дактил. Излиза че редуването е произволно. Една различна клаузула има - в третия стих. Дактилна е. И там се явява разлика в каталектиката. Не е кой знае какво прегрешение. Вазов би написал "виденья". Мнозина от нас сигурно точно така и го четат. Римата "сянка-запращат" е компромисна.
    Не знам с каква точно символика е обременена думата "съня". Може да е задочен поглед към бъдното или прозрение, вътрешно в микрокосмоса. Ще ни се понякога да погледнем лентата до залеза на дните ни. Но, от друга страна, неизвестността държи надеждата жива.
    Финалната строфа зарежда с вапцаровски оптимизъм.
  • Хубаво, бай Младене!
  • Браво, Ина!!!
    Така постъпва една истинска РУСЕНКА!
    Отнася се за коментара ти за стихото само.
  • Прието е "името" в един момент да почне да "работи" за творящия или създаващия. При теб е редкия случай в който можеш и да не подписваш вече. Мисана Си!!
  • Къде виждаш аритмия, Аргоник?
    Стихът е издържан в класическата стъпка дактил - отначало докрай.
  • Прекрасна-поезия!
  • Само аз ли виждам аритмия...
  • Въпреки градушката, оцеляваш, защото ,,не се гаси туй, що не гасне"!
    Моля те, не отговаряй на всеки коментар, за да не разлайваш кучетата!
    Говори им с Поезията си! Пиши за нас- твоите почитатели!
    Фен съм ти, каквото и да ми струва това! Поздрави!
  • И аз съм го казвал, че в такава поезия ти е силата, Младене!
    Не може човек да си изкриви душата пред един образец за поезия.Непростимо е да се подмине такава поезия!
    Поздравление и от мен! Оценявам високо!Имай спокойна и творческа вечер!
  • Както винаги не оставам безчувствена... Образно и силно!
  • Прекрасен стих. Вярвам! Вярвам, че всяка недостойна полемика тук ще притихне и твоят стих, Младен, подобаващо ще бъде оценен. Поздравления!
  • Поздравявам те за поезията!
  • Хубаво е!
  • "Вярвам в съдбата, която отново дарява.
    И в светлините, завърнати чак до небето."

    Дори да ни остане само вярата...
    (Тъй трудно в наши дни е да повярваш)
    Ще свети надалече светлината и,
    а сянката след нея ще чертае
    дискретни коловози за надеждата
    (нали последна винаги умира)
    Дори на капки светлина да се процежда
    след нея винаги остава диря...
  • Ето, това е!
    Преди време, когато ти казах за "претъпканите с трудно смилаеми" метафори стихове, ти предположи, че това е заяждане. А аз само изразих мнението си..
    Как може произведение като това, да не харесам? Прекрасно е!
    Поздрав, Мисана!
  • За пореден път доказваш, че поезията ти е заложена дълбоко в душата!
    А всичко, което извира от душата, е истинско!
    Поздравявам те, Младене!
  • Просто прекрасно! Невероятно удоволствие е човек да чете стиховете ти!
  • Много силно, енигматично произведение,
    което ще разберат малцина. Но един
    само стига, надеждата да върне
    на креативният, нестандартен ПОЕТ.
  • Какви сме станали - като че ли живеем в свят, затворени в черупките на грубия материализъм, със сърца осиротели и навели покорно чела..., - стихът е изпълнен с остихотворена надежда, за света и оттатък него - където могат да летят само извисените духом...!!!
    "Но след съня, който с първия утринен лъч опустява,
    тихо преследван от краткия бяг на очите,
    искам да вярвам, че нещо от мен ще остане,
    след като стихне камбанният звън-победител."
  • "Вярвам в съдбата, която отново дарява.
    И в светлините, завърнати чак до небето."
    Младене, поздравления за прекрасния стих!
    Пожелавам ти нови творчески успехи!
  • "Искам да вярвам, че нещо от мен ще остане" -
    естествена мечта на всеки достоен човек.
    Пожелавам сбъдване!
Предложения
: ??:??