30 окт. 2010 г., 17:28

Сянка в мъгла

591 0 0

Сам,
отново сам...
Заспиваш в тъмното,
объркан и прям.

Чудещ се кой си,
сънуваш мечта.
Мечтаеш в съня,
получаваш лъжа.

Капка в море,
затихващ глас.
Светло пред теб,
тъмно при нас...

Вълшебна кутия,
скрити следи.
Без отражение,
книга лети!

Образ фалшив,
изгубен свят.
Гледаш нагоре,
душевен глад.

Духът отлита
към последния бряг.
Търсиш спасение,
губиш се в мрак...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...