Сянка в небето
Навързах въздуха ви в броеница.
Накапах свода с восъчни вини.
Не съм, не бях, не ще и бъда – птица,
а само облак, който се мени.
Под мен – гори, поля и океани,
над мен – простряна, безразлична вис.
Не сте далеч за мен – на разстояние
дъждовен изстрел, вятърен каприз.
Не се побирам в рамки, коловози.
Не драпам все нагоре – в някой храм.
Не сключвам гордо с Господа облози.
Аз просто съществувам – тук. И там.
Днес капка съм, а утре – вдигам буря.
Поя с порои жадната земя.
Щом над снега ми слънце запрежуря,
възнасям се в прозрачна мараня.
Навярно на звездите съм им ниска,
но толкова висока съм за вас!
Далечното с мечти придърпвам близко,
снизхождам, без да слизам – в таен час.
И яздя ли пеша – летя, лежаща.
Облечена и гола. Спряла – в ход.
Най-бдящата Принцеса – в Кула спяща,
с вретено призрачно – съноживот.
Автор: лейди Гъливера-Мери-л Суифт
https://www.youtube.com/watch?v=N1WGhDh5Qdc
https://www.youtube.com/watch?v=IMH2WasnZGU
https://www.youtube.com/watch?v=B0Ywl04fbtw
https://www.youtube.com/watch?v=UTWOCyDCkHY
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Димитрова Все права защищены
