Сянка за обич
Сянката смело се врече:
слънчева булка ще стана!
Мътен, пороят повлече
скършен език от камбана.
Вятърът с ярост прегази
крехка трева детелина.
Пепелносива омраза
в погледа слънчев застина.
Даже реката загърби
пътя към морската пазва.
Мракът пейзажа нащърби,
слънцето болно залязва.
Но ще сънува момиче,
с първа роса подранило,
че във любов му се врича,
сянка за обич вградило.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Панайотова Все права защищены
