Сянката на Бога

28 сент. 2024 г., 18:22

Поэзия

135 4 2

СЯНКАТА НА БОГА

Да вземем даденото Божем

и да го подържим в ръка –

доколкото – и както можем

според секундната стрелка,

тревичка, охлювче рогцато,

потеглило Бог знае де,

щурче от дрипавото лято,

спасено в снежното перде,

и стиска пясъчец от плажа,

перо от гларус отлетял,

и два-три стиха да ви кажа,

потънал в мирова печал,

моминско писъче след ласка,

момчешки вик подир врабче.

Какво чак толкова ни стряска,

че времето през нас тече?

Светът е зинал под небето

и – лаком, покрай нас ръмжи.

Защо ни е това, което

съвсем не ни принадлежи?

Когато някой ден си идем,

ще хлътнем в райските треви.

А Бог – един мъдрец невидим –

пред сенките ни ще върви!

zelenaradost (Милена Френкева)

2024-09-29T20:41:51+03:00

Красота, любов и вяра в Бога! И мъдрост, която се лее естествена и чиста!
yotovava (Валентина Йотова)

2024-09-28T18:27:11+03:00

Такове е човешкото око - ненаситно, а то само кубик пръст го смирява.

Светът е зинал под небето
и – лаком, покрай нас ръмжи.
Защо ни е това, което
съвсем не ни принадлежи?