Сянката на Бога
СЯНКАТА НА БОГА
Да вземем даденото Божем
и да го подържим в ръка –
доколкото – и както можем
според секундната стрелка,
тревичка, охлювче рогцато,
потеглило Бог знае де,
щурче от дрипавото лято,
спасено в снежното перде,
и стиска пясъчец от плажа,
перо от гларус отлетял,
и два-три стиха да ви кажа,
потънал в мирова печал,
моминско писъче след ласка,
момчешки вик подир врабче.
Какво чак толкова ни стряска,
че времето през нас тече?
Светът е зинал под небето
и – лаком, покрай нас ръмжи.
Защо ни е това, което
съвсем не ни принадлежи?
Когато някой ден си идем,
ще хлътнем в райските треви.
А Бог – един мъдрец невидим –
пред сенките ни ще върви!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
