29 мая 2007 г., 13:23

Събирам си останките

1K 0 10
"Събирам си останките"

Събирам си останките,
загубени в бездушие
               и безморалност,
парченцата си търся,
със тях ще си закърпя
разкъсаните принципи
и чувството
              на благодарност.

Със доста сили и последователност
градих стената на морала,
но се пропука, поддаде,
                               не издържа,
етажът със компромисите
                     критично натежа
и в допълнение с над допустимото тегло,
противоречия, агресия и гняв,
злопамет, тесногръдие и егоизъм,
със дъх на мухъл и цвят
                       ръждясало кафяв,
натегнаха пукнатините 
                                        с непукизъм.

Така стената на морала се предаде
и срути се във ямата от песимизъм.

Сега събирам си останките.
Вървя и ровя сред бунището.
Събирам тези с надпис "моите"
с печат и подпис -
                       знак за одобрение,
за правилно, коректно
                                     поведение,
(то и без друго 
   клошарството сега на мода е)

Събирам ги, но чувствам отчаяние,
че нямам softwarе и формула
да ги upgrade-на 

и чудя се изобщо
трябват ли ми,
те мойто аз ли са
или самият аз
"останка" съм!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Антон Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...