Събирам си останките
Събирам си останките,
загубени в бездушие
и безморалност,
парченцата си търся,
със тях ще си закърпя
разкъсаните принципи
и чувството
на благодарност.
Със доста сили и последователност
градих стената на морала,
но се пропука, поддаде,
не издържа,
етажът със компромисите
критично натежа
и в допълнение с над допустимото тегло,
противоречия, агресия и гняв,
злопамет, тесногръдие и егоизъм,
със дъх на мухъл и цвят
ръждясало кафяв,
натегнаха пукнатините
с непукизъм.
Така стената на морала се предаде
и срути се във ямата от песимизъм.
Сега събирам си останките.
Вървя и ровя сред бунището.
Събирам тези с надпис "моите"
с печат и подпис -
знак за одобрение,
за правилно, коректно
поведение,
(то и без друго
клошарството сега на мода е)
Събирам ги, но чувствам отчаяние,
че нямам softwarе и формула
да ги upgrade-на
и чудя се изобщо
трябват ли ми,
те мойто аз ли са
или самият аз
"останка" съм!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Антон Всички права запазени
