Събирам си останките
"Събирам си останките"
Събирам си останките,
загубени в бездушие
и безморалност,
парченцата си търся,
със тях ще си закърпя
разкъсаните принципи
и чувството
на благодарност.
Със доста сили и последователност
градих стената на морала,
но се пропука, поддаде,
не издържа,
етажът със компромисите
критично натежа
и в допълнение с над допустимото тегло,
противоречия, агресия и гняв,
злопамет, тесногръдие и егоизъм,
със дъх на мухъл и цвят
ръждясало кафяв,
натегнаха пукнатините
с непукизъм.
Така стената на морала се предаде
и срути се във ямата от песимизъм.
Сега събирам си останките.
Вървя и ровя сред бунището.
Събирам тези с надпис "моите"
с печат и подпис -
знак за одобрение,
за правилно, коректно
поведение,
(то и без друго
клошарството сега на мода е)
Събирам ги, но чувствам отчаяние,
че нямам softwarе и формула
да ги upgrade-на
и чудя се изобщо
трябват ли ми,
те мойто аз ли са
или самият аз
"останка" съм!
Събирам си останките,
загубени в бездушие
и безморалност,
парченцата си търся,
със тях ще си закърпя
разкъсаните принципи
и чувството
на благодарност.
Със доста сили и последователност
градих стената на морала,
но се пропука, поддаде,
не издържа,
етажът със компромисите
критично натежа
и в допълнение с над допустимото тегло,
противоречия, агресия и гняв,
злопамет, тесногръдие и егоизъм,
със дъх на мухъл и цвят
ръждясало кафяв,
натегнаха пукнатините
с непукизъм.
Така стената на морала се предаде
и срути се във ямата от песимизъм.
Сега събирам си останките.
Вървя и ровя сред бунището.
Събирам тези с надпис "моите"
с печат и подпис -
знак за одобрение,
за правилно, коректно
поведение,
(то и без друго
клошарството сега на мода е)
Събирам ги, но чувствам отчаяние,
че нямам softwarе и формула
да ги upgrade-на
и чудя се изобщо
трябват ли ми,
те мойто аз ли са
или самият аз
"останка" съм!
© Антон All rights reserved.
