1 окт. 2020 г., 08:34

Събирам в шепи звездната надежда

733 4 11

Събирам в шепи звездната надежда
и щедро я разпръсквам над света,
сред капки белокъдра, морска нежност
усмихвам се, обичам и раста.

Узрявам в мигове от синя вечност,
опитвам думи - сладки плодове,
открила, че съм мида от сърдечност,
гласът на Бога тихо ме зове.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Френкева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Калине! Искаше ми се да е звездно, щастливо и боголюбиво
  • Уникално е, Миленка! Чисто съвършенство!
    Лично за себе си откривам в него нещо от оптимизма, красотата, светоусещането, а защо не - и майсторството на незабравимата Петя Дубарова! Респект!!!
  • Благодаря Наде и Дени!
    Нека ни е звездно и щастливо
    и надеждата ни - вечно жива,
    детска, млечна, влюбена и мила,
    скромна, но непобедима сила.
  • Ей, мидичке. И това ти е много хубаво, Миленка. Особено мидата 😊🌞
  • Красотичка!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...