1 окт. 2020 г., 08:34

Събирам в шепи звездната надежда

736 4 11

Събирам в шепи звездната надежда
и щедро я разпръсквам над света,
сред капки белокъдра, морска нежност
усмихвам се, обичам и раста.

Узрявам в мигове от синя вечност,
опитвам думи - сладки плодове,
открила, че съм мида от сърдечност,
гласът на Бога тихо ме зове.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Френкева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Калине! Искаше ми се да е звездно, щастливо и боголюбиво
  • Уникално е, Миленка! Чисто съвършенство!
    Лично за себе си откривам в него нещо от оптимизма, красотата, светоусещането, а защо не - и майсторството на незабравимата Петя Дубарова! Респект!!!
  • Благодаря Наде и Дени!
    Нека ни е звездно и щастливо
    и надеждата ни - вечно жива,
    детска, млечна, влюбена и мила,
    скромна, но непобедима сила.
  • Ей, мидичке. И това ти е много хубаво, Миленка. Особено мидата 😊🌞
  • Красотичка!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...