1.10.2020 г., 8:34

Събирам в шепи звездната надежда

729 4 11

Събирам в шепи звездната надежда
и щедро я разпръсквам над света,
сред капки белокъдра, морска нежност
усмихвам се, обичам и раста.

Узрявам в мигове от синя вечност,
опитвам думи - сладки плодове,
открила, че съм мида от сърдечност,
гласът на Бога тихо ме зове.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Френкева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Калине! Искаше ми се да е звездно, щастливо и боголюбиво
  • Уникално е, Миленка! Чисто съвършенство!
    Лично за себе си откривам в него нещо от оптимизма, красотата, светоусещането, а защо не - и майсторството на незабравимата Петя Дубарова! Респект!!!
  • Благодаря Наде и Дени!
    Нека ни е звездно и щастливо
    и надеждата ни - вечно жива,
    детска, млечна, влюбена и мила,
    скромна, но непобедима сила.
  • Ей, мидичке. И това ти е много хубаво, Миленка. Особено мидата 😊🌞
  • Красотичка!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...