10 февр. 2015 г., 21:18

Съблазън

1.4K 0 0

Късно през нощта аз съм момчето съблазън,
с маска на лицето, под която се крие
погледът на мистериозно кафявите очи,
пушейки цигара с предизвикателен стил.

И времето спря,когато очите ти намериха,

сексапилната усмивка,която те приканва
да се превърнеш в перфектната компания, ангажирайки ме
да разкрия плана за незабравимата секретна любов.


Един шепот бе достатъчен за теб
за да ме заведеш в близката стая,
където позволи да разнеса парфюма
по голото и нежно-настръхналото тяло.


Нокти впити в мен изпепеляват кожата,
пръсти минават през бедрото и се насочват
към нарушаване на правилата с допир там,
където дишането ти се превръща в изкушение за мен.


Но когато отвориш очи и видиш,че ме няма
ще се качиш ли в самолет търсейки момчето от бара,
героят на нощта, любовник на вечността,
провал ще е да избегнеш мисълта за страстта.


Но е вариант и да чакаш в същата стая,
ти, която миришеш със затворени очи забравената риза
и продадената ти душа въздиша с глас на надежда,
че ще се поява с роза в ръка, мокър до кости от дъжда.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Рогачев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...