10 февр. 2015 г., 21:18

Съблазън

1.3K 0 0

Късно през нощта аз съм момчето съблазън,
с маска на лицето, под която се крие
погледът на мистериозно кафявите очи,
пушейки цигара с предизвикателен стил.

И времето спря,когато очите ти намериха,

сексапилната усмивка,която те приканва
да се превърнеш в перфектната компания, ангажирайки ме
да разкрия плана за незабравимата секретна любов.


Един шепот бе достатъчен за теб
за да ме заведеш в близката стая,
където позволи да разнеса парфюма
по голото и нежно-настръхналото тяло.


Нокти впити в мен изпепеляват кожата,
пръсти минават през бедрото и се насочват
към нарушаване на правилата с допир там,
където дишането ти се превръща в изкушение за мен.


Но когато отвориш очи и видиш,че ме няма
ще се качиш ли в самолет търсейки момчето от бара,
героят на нощта, любовник на вечността,
провал ще е да избегнеш мисълта за страстта.


Но е вариант и да чакаш в същата стая,
ти, която миришеш със затворени очи забравената риза
и продадената ти душа въздиша с глас на надежда,
че ще се поява с роза в ръка, мокър до кости от дъжда.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Рогачев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...