Ти демон си и в душата черен,

но до гроб ще съм ти верен.

Очите ти са тъмни, но не зли.

Поглъщат моите, но не боли.

В твоя ад ласкаво съм призован

и нежно със вериги окован.

Но сладко е да ти отнемат свободата,

да си безсилен на демона в краката.

Прекрасно е да съм опиянен,

когато впиваш зъбите си в мен,

да чувам как тече кръвта,

замаян от целувката на прелестта.

Но ето, че настъпва с мен промяна,

живота си съм дал в замяна,

и ставам демон и в душата черен.

Демон съм, но до смъртта си верен!