Съблечена душа

3 мая 2020 г., 10:35

Поэзия

622 1 2

Съблечена. Ранена. Беззащитна.

Душата бе обвита в стенание.

След всяка болка, трепет, вик

докрай потънала в мълчание.

Нима не беше вкусила отровата

на сладкия, безгрижния живот?

Нима била е недокосната

от дланите на тежкия порок?

Била е.

А детето в нея плаче,

покрито с кал и смъртоносни рани…

Оставила го бе сираче

без капка жал и горестно терзание…

Съблечена. Ранена. Беззащитна.

Докосната от тежкия порок,

с мъка ден след ден прелиства

романът с името ''Живот''.

m.georgiewa (Магдалена Георгиева)

2020-12-08T17:42:05+02:00

Съжалявам за късния отговор! Благодаря!
Mitvans (Иванъ Митовъ)

2020-05-03T12:56:37+03:00

Магдалена, от любопитство влязох на твоята страница! А стихът ти ми хареса. Прочувствен, съкровен и тъжен! Името ти напомня, за най-добрата приятелка и спътница, след възкръсването , на Иисус Христос - Магдалена! Благодаря за споделеното. Иисус Христос пристигна на Земята да донесе принципа на Любовта. Той не осъди никоя жена за нейния живот,но я защитаваше. Душата има нужда от прошка и сама да си прости. И да тръгне по нов път. Твоята героиня, вярвам ще разбере това и ще намери нов път, където да открие своето Възкресение. Поздравления за стиха, Магдалена!