3 may 2020, 10:35

Съблечена душа

  Poesía
853 1 2

Съблечена. Ранена. Беззащитна.

Душата бе обвита в стенание.

След всяка болка, трепет, вик

докрай потънала в мълчание.

Нима не беше вкусила отровата

на сладкия, безгрижния живот?

Нима била е недокосната

от дланите на тежкия порок?

 

Била е.

А детето в нея плаче,

покрито с кал и смъртоносни рани…

Оставила го бе сираче

без капка жал и горестно терзание…

 

Съблечена. Ранена. Беззащитна.

Докосната от тежкия порок,

с мъка ден след ден прелиства

романът с името ''Живот''.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Съжалявам за късния отговор! Благодаря!
  • Магдалена, от любопитство влязох на твоята страница! А стихът ти ми хареса. Прочувствен, съкровен и тъжен! Името ти напомня, за най-добрата приятелка и спътница, след възкръсването , на Иисус Христос - Магдалена! Благодаря за споделеното. Иисус Христос пристигна на Земята да донесе принципа на Любовта. Той не осъди никоя жена за нейния живот,но я защитаваше. Душата има нужда от прошка и сама да си прости. И да тръгне по нов път. Твоята героиня, вярвам ще разбере това и ще намери нов път, където да открие своето Възкресение. Поздравления за стиха, Магдалена!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...