Съблечена душа
Съблечена. Ранена. Беззащитна.
Душата бе обвита в стенание.
След всяка болка, трепет, вик
докрай потънала в мълчание.
Нима не беше вкусила отровата
на сладкия, безгрижния живот?
Нима била е недокосната
от дланите на тежкия порок?
Била е.
А детето в нея плаче,
покрито с кал и смъртоносни рани…
Оставила го бе сираче
без капка жал и горестно терзание…
Съблечена. Ранена. Беззащитна.
Докосната от тежкия порок,
с мъка ден след ден прелиства
романът с името ''Живот''.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Магдалена Георгиева Всички права запазени
