15 апр. 2015 г., 00:32

Събота срещу неделя

741 0 0

Стоях и чаках полунощ,

камбаната да бие, молитва да се разнесе.

Ръцете с восък, сама сред непознати...

отнесена и молеща се от сърце.

Стоях и чаках знак дори,

"Ако е писано, ще стане, знам!"

Погледнах после аз встрани

и... молитвата ми бе дотам.

Сърцето спря, дъхът ми секна,

очи познати аз видях.

Тълпата стана като фон, звукът отекна...

спомени в едно лице съзрях.

Леко сведох си главата

към огънчето от свещта.

Потънах за секунди там,

спомняйки си теб в нощта.

После те погледнах - поздрави ме,

усмихнах се смирено аз

после смутено ти подмина

и на ум си казах в дванадестия час:

"Христос Воскресе - ах, как ми липсва твоят глас!"

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мира Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...