Събудената нощ
Събудената нощ не ме побира.
Повлича ме лавината на чувствата.
Пред бездната от сънища се спирам,
изтривам на живота глупав лустрото.
Самотно свири старата балада
китарата, подпряна на пианото.
И моята душа, нечестно млада,
те търси още в белега от раните.
И нейде из небесните селения
преселим ли се, хванали ръцете,
ще пренесем и нашето веселие,
ще се превърнем в огнени комети!
Напразно за душата ти ще спорят
в небето Бог и Дявол, да я вземат.
Остава тя в сърцето ми затворена
и тъй ще е до свършека на Времето!
Повлича ме лавината на чувствата.
Пред бездната от сънища се спирам,
изтривам на живота глупав лустрото.
Самотно свири старата балада
китарата, подпряна на пианото.
И моята душа, нечестно млада,
те търси още в белега от раните.
И нейде из небесните селения
преселим ли се, хванали ръцете,
ще пренесем и нашето веселие,
ще се превърнем в огнени комети!
Напразно за душата ти ще спорят
в небето Бог и Дявол, да я вземат.
Остава тя в сърцето ми затворена
и тъй ще е до свършека на Времето!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теменужка Маринова Все права защищены
