Събудената нощ
Повлича ме лавината на чувствата.
Пред бездната от сънища се спирам,
изтривам на живота глупав лустрото.
Самотно свири старата балада
китарата, подпряна на пианото.
И моята душа, нечестно млада,
те търси още в белега от раните.
И нейде из небесните селения
преселим ли се, хванали ръцете,
ще пренесем и нашето веселие,
ще се превърнем в огнени комети!
Напразно за душата ти ще спорят
в небето Бог и Дявол, да я вземат.
Остава тя в сърцето ми затворена
и тъй ще е до свършека на Времето!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Теменужка Маринова Todos los derechos reservados
