Събудената нощ
Събудената нощ не ме побира.
Повлича ме лавината на чувствата.
Пред бездната от сънища се спирам,
изтривам на живота глупав лустрото.
Самотно свири старата балада
китарата, подпряна на пианото.
И моята душа, нечестно млада,
те търси още в белега от раните.
И нейде из небесните селения
преселим ли се, хванали ръцете,
ще пренесем и нашето веселие,
ще се превърнем в огнени комети!
Напразно за душата ти ще спорят
в небето Бог и Дявол, да я вземат.
Остава тя в сърцето ми затворена
и тъй ще е до свършека на Времето!
Повлича ме лавината на чувствата.
Пред бездната от сънища се спирам,
изтривам на живота глупав лустрото.
Самотно свири старата балада
китарата, подпряна на пианото.
И моята душа, нечестно млада,
те търси още в белега от раните.
И нейде из небесните селения
преселим ли се, хванали ръцете,
ще пренесем и нашето веселие,
ще се превърнем в огнени комети!
Напразно за душата ти ще спорят
в небето Бог и Дявол, да я вземат.
Остава тя в сърцето ми затворена
и тъй ще е до свършека на Времето!
© Теменужка Маринова All rights reserved.
