14 нояб. 2009 г., 19:22

Събуди ме

781 0 2

По мотиви на Димчо Дебелянов

 

Ти ела във съня ми тогава -

на прохладната утрин часът,

из мъглите когато изгрява

лъчезарно разнежен денят.

 

И облей ме със сълзи горещи,

разтърси таз ранена душа,

събуди я за полети-срещи -

нахрани я със блян и мечта.

 

Аз, пробуден от тебе, ще стана

със разискрено топли очи

и тогава душа възмечтана

ще запее и ще полети.

 

Ще летя над просторите светли -

в синевата кат детска мечта,

ще се нося по пътища звездни -

над безкрайната светла земя...

 

14.11.2009 г

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Оджаков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...