По мотиви на Димчо Дебелянов
Ти ела във съня ми тогава -
на прохладната утрин часът,
из мъглите когато изгрява
лъчезарно разнежен денят.
И облей ме със сълзи горещи,
разтърси таз ранена душа,
събуди я за полети-срещи -
нахрани я със блян и мечта.
Аз, пробуден от тебе, ще стана
със разискрено топли очи
и тогава душа възмечтана
ще запее и ще полети.
Ще летя над просторите светли -
в синевата кат детска мечта,
ще се нося по пътища звездни -
над безкрайната светла земя...
14.11.2009 г
© Христо Оджаков All rights reserved.