Nov 14, 2009, 7:22 PM

Събуди ме

  Poetry » Love
780 0 2

По мотиви на Димчо Дебелянов

 

Ти ела във съня ми тогава -

на прохладната утрин часът,

из мъглите когато изгрява

лъчезарно разнежен денят.

 

И облей ме със сълзи горещи,

разтърси таз ранена душа,

събуди я за полети-срещи -

нахрани я със блян и мечта.

 

Аз, пробуден от тебе, ще стана

със разискрено топли очи

и тогава душа възмечтана

ще запее и ще полети.

 

Ще летя над просторите светли -

в синевата кат детска мечта,

ще се нося по пътища звездни -

над безкрайната светла земя...

 

14.11.2009 г

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Оджаков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....